Възнесение Господне ╫ СПАСОВДЕН
И възлезе на небесата,
и седи отдясно на Отца.
Благослови, отче!
(Възнесение Христово. Стенопис от манастира " Св. Николай Чудотворец " в с. Сеславци, Софийско, XVI-XVII в.; Едно от най-древните изображения на Възнесение Христово в Сирийското евангелие на монаха Равула (Rabbula Gospels) - VI в., Антиохийска черква.)
Големият християнски празник Възнесение Господне е четиридесет дни след Великден и се пада в седмия велики четвъртък. Според Новия завет след възкръсването си Иисус Христос 40 дни бродел по земята като богочовек, проповядвал учението си, беседвал с апостолите. После в подножието на Елеонската планина и пред погледите на учениците си той се възнесъл на небето при своя Отец.
Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към преносимите църковни празници. С възнесението Си Иисус приключи делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, с цел да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и избавени. Затова българският народ му е дал наименование с бездънен набожен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, с цел да Ни направи посредством Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи посредством Него, да спомагаме за преуспяване на живота в мир, благоденствие и наслада.
В българския национален календар празникът се свързва най-вече с култа към мъртвите. Вярва се, че душите им били “разпуснати ” на Велики четвъртък, а се “прибирали ” на Спасовден. Тези души жужали като мушици и пчели към цветовете на плодните дръвчета. В сряда по здрач или на самия празник дамите вървят на гробища и раздават за “Бог да елементарни ” варено жито и самун. В събота след Спасовден е една от трите огромни задушници, наричана “Черешова задушница ”, тъй като се раздават и ядат череши, или още “Спасово одуше ”, “Русално одуше ”. При потегляне за гробищата отварят прозорците и вратите на къщите, “за да тръгнат и душите на умрелите ”. По пътя хората мълчат, с цел да не ги смутят. Макар да се приема за недобро за живите, рано заран дамите надничат в кладенците и имат вяра, че във водата ще видят облика на умрял мил човек.
В Североизточна България палят огньове по гробовете или ги заливат щедро с вода. Тази процедура евентуално има връзка с магическите дейности за измолване на дъжд, които някъде се практикуват точно на Спасовден. Вярва се, че спасовският дъжд е също толкоз скъп за реколтата, колкото и гергьовският. Затова моми и ергени обикалят нивите и с обредни песни молят св. Спас да изпрати дъжд. Така Спасовден се подрежда измежду празниците, които се тачат за предотвратяване от суша. На Възнесение Господне в родопските и пиринските села стопанките изнасят облекла и постелки на открито, а момите чеиза си, с цел да ги огрее слънцето и да няма по тях молци. На Спасовден се извива огромно празнично “спасовско хоро ” без свирки, играно единствено по мелодията на песните на момите. В Източна България девойките се хващали на хорото, пременени в сватбени одежди, взети от млади булки, и вярвали, че ще се омъжат до другия Спасовден.
Източник: pravoslavieto.com
